ЕК: Очакваме понижение на инфлацията в България от 12,8 % през 2022 г. до 7,4 % през 2023 г.
Очакваме намаляване на инфлацията в България от 12,8 % през 2022 година до 7,4 % през 2023 година Същевременно обаче прогнозите на Европейска комисия за ръста на Брутният вътрешен продукт на България за 2023 година се понижиха. Според информация, публикувана от Министерството на финансите, упованията за 2023 година са намалени от 2,3 % на 1,1%. За 2024 година Европейска комисия чака ускоряване на растежа на Брутният вътрешен продукт до 2,4%.
Повишението на цените и на лихвените проценти ще потисне растежа на потреблението на семействата през втората половина на 2022 година и през 2023 година В същото време се чака устойчиво повишаване на вложенията през 2023 и 2024 година, подкрепено от европейските фондове и средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност. Растежът на износа ще се забави доста през 2023 година и ще се форсира през 2024 година в синхрон с външното търсене.
Очакванията на Европейска комисия са средногодишната инфлация съгласно ХИПЦ последователно да се намали от 12,8 % през 2022 година до 7,4 % през 2023 година и 3,2% през 2024 година Инфлацията при енергийните артикули ще се забави значително, като се чака те да имат негативен принос през втората половина на 2023 година, както и през 2024 г. Поскъпването при храните също ще се свие, но ще оказва въздействие върху ценовите процеси в публичното хранене. Инфлацията при услугите се чака да продължи да се форсира до края на 2022 година под въздействие на по-високите разноски за труд, след което също последователно ще се забавя през идващите две години, съобщи нюз.бг.
Според ЕК пазарът на труда остава затегнат, а повишаването на номиналните заплати от началото на годината е мощно. Очаква се забавянето, както на вътрешното, по този начин и на външното търсене, да потисне решенията за наемане на труд и да ограничи по-нататъшното бързо нарастване на заплатите. Номиналният напредък на компенсацията на един нает се чака да се забави от 15,4% през 2022 година до 9 % през 2023 година и 6,7 % през 2024 година
Независимо, че съгласно прогнозата на Европейска комисия има увеличение на упования растеж на Брутният вътрешен продукт на страната ни за 2022 година с 0.3 процентни пункта - от 2.8% на 3.1%, което основава по-висока база за 2023 г., спадът и на упования растеж и на инфлацията за идната година лимитира доста главните генератори за доходи в хазната. А това на собствен ред прави много рискови всички претенции и на синдикати, и на политически партии за спомагателни обществени разноски (над тези, които към този момент са заложени) през 2023 г. В този контекст най положителният вид за фискалната резистентност и консолидация в действителност наподобява удължаването на действието на настоящия бюджет и през 2023 г., най-малко до момента в който няма постоянно държавно управление.
Европейска комисия предвижда, че дефицитът на бранш " Държавно ръководство " ще се забави до 3,4% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година Мерките за намаляване въздействието на високите енергийни цени се чака да имат чист бюджет резултат от 2% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година като те отчасти са финансирани посредством облагане на изключителните доходи на предприятията от енергийния бранш и фонд " Сигурност на електроенергийната система ". Подобни ограничения се чака да бъдат продължени и през 2023 година.
До приемането на закон за бюджета за 2023 година, съгласно Европейска комисия, разноските ще следват тяхното месечно осъществяване от миналата година. В този подтекст се прогнозира бюджетният недостиг през 2023 година да спадне до 2,8 % от Брутният вътрешен продукт и до 2,5 % през 2024 година. Това е обаче в случай че се резервира настоящето равнище на разноски и не се прибавят нови такива, които да надвишават възможното нарастване на приходите.
Държавният дълг на България се чака да спадне до 22,5% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, а в идващите години да нарасне и да доближи 25,6 % през 2024 година.
Повишението на цените и на лихвените проценти ще потисне растежа на потреблението на семействата през втората половина на 2022 година и през 2023 година В същото време се чака устойчиво повишаване на вложенията през 2023 и 2024 година, подкрепено от европейските фондове и средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност. Растежът на износа ще се забави доста през 2023 година и ще се форсира през 2024 година в синхрон с външното търсене.
Очакванията на Европейска комисия са средногодишната инфлация съгласно ХИПЦ последователно да се намали от 12,8 % през 2022 година до 7,4 % през 2023 година и 3,2% през 2024 година Инфлацията при енергийните артикули ще се забави значително, като се чака те да имат негативен принос през втората половина на 2023 година, както и през 2024 г. Поскъпването при храните също ще се свие, но ще оказва въздействие върху ценовите процеси в публичното хранене. Инфлацията при услугите се чака да продължи да се форсира до края на 2022 година под въздействие на по-високите разноски за труд, след което също последователно ще се забавя през идващите две години, съобщи нюз.бг.
Според ЕК пазарът на труда остава затегнат, а повишаването на номиналните заплати от началото на годината е мощно. Очаква се забавянето, както на вътрешното, по този начин и на външното търсене, да потисне решенията за наемане на труд и да ограничи по-нататъшното бързо нарастване на заплатите. Номиналният напредък на компенсацията на един нает се чака да се забави от 15,4% през 2022 година до 9 % през 2023 година и 6,7 % през 2024 година
Независимо, че съгласно прогнозата на Европейска комисия има увеличение на упования растеж на Брутният вътрешен продукт на страната ни за 2022 година с 0.3 процентни пункта - от 2.8% на 3.1%, което основава по-висока база за 2023 г., спадът и на упования растеж и на инфлацията за идната година лимитира доста главните генератори за доходи в хазната. А това на собствен ред прави много рискови всички претенции и на синдикати, и на политически партии за спомагателни обществени разноски (над тези, които към този момент са заложени) през 2023 г. В този контекст най положителният вид за фискалната резистентност и консолидация в действителност наподобява удължаването на действието на настоящия бюджет и през 2023 г., най-малко до момента в който няма постоянно държавно управление.
Европейска комисия предвижда, че дефицитът на бранш " Държавно ръководство " ще се забави до 3,4% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година Мерките за намаляване въздействието на високите енергийни цени се чака да имат чист бюджет резултат от 2% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година като те отчасти са финансирани посредством облагане на изключителните доходи на предприятията от енергийния бранш и фонд " Сигурност на електроенергийната система ". Подобни ограничения се чака да бъдат продължени и през 2023 година.
До приемането на закон за бюджета за 2023 година, съгласно Европейска комисия, разноските ще следват тяхното месечно осъществяване от миналата година. В този подтекст се прогнозира бюджетният недостиг през 2023 година да спадне до 2,8 % от Брутният вътрешен продукт и до 2,5 % през 2024 година. Това е обаче в случай че се резервира настоящето равнище на разноски и не се прибавят нови такива, които да надвишават възможното нарастване на приходите.
Държавният дълг на България се чака да спадне до 22,5% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, а в идващите години да нарасне и да доближи 25,6 % през 2024 година.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ